Епичен

Автор: Peter Berry
Дата На Създаване: 12 Юли 2021
Дата На Актуализиране: 1 Юли 2024
Anonim
Пятёрка передаёт привет голосами персонажей джоджо, но он слишком эпичен для этого мира
Видео: Пятёрка передаёт привет голосами персонажей джоджо, но он слишком эпичен для этого мира

Съдържание

The епичен това е повествователна история, която е част от епичния жанр. Епичните се занимават с действията, които изграждат традицията на една нация или култура. Например: Илиада, Одисеята.

Тези текстове се характеризират с предоставяне на общността на разказ за техния произход, поради което те са включени в основополагащите истории.

В древни времена тези истории се разпространяват устно. „Епосът за Гилгамеш“ е първият, който има писмени записи върху глинени плочи, датиращи от второто хилядолетие пр. Н. Е.

  • Вижте също: Пейте за подвиг

Характеристика на епоса

  • Главните герои на тези истории са герои с героичен дух, които представляват ценностите, възхищавани от населението, и техните истории винаги имат свръхестествени елементи.
  • Те са склонни да се развиват в средата на пътувания или войни
  • Те са структурирани в дълги стихове (обикновено хексаметри) или проза и разказвачът им винаги поставя действието в отдалечено, идеализирано време, в което съжителстват герои и богове.
  • Вижте също: Лирически стихотворения

Примери за епос

  1. Епопея за Гилгамеш

Известен също като Поема на Гилгамеш, тази история е съставена от пет независими шумерски стихотворения и разказва за подвизите на цар Гилгамеш. За критиците това е първото литературно произведение, което разглежда смъртността на хората спрямо безсмъртието на боговете. Освен това историята за всеобщия потоп се появява за първи път в тази работа.


Стихотворението разказва живота на царя на Урук Гилгамеш, който в резултат на похотта и малтретирането на жените е обвинен от своите поданици пред боговете. В отговор на тези твърдения боговете изпращат див човек на име Енкиду да се изправи срещу него. Но, противно на очакванията, двамата в крайна сметка стават приятели и извършват безмилостни действия заедно.

За наказание боговете убиват Енкиду, подтиквайки приятеля му да се впусне в търсене на безсмъртие. При едно от пътуванията си Гилгамеш среща мъдреца Утнапиштим и съпругата му, които имат дарбата, за която кралят на Урук копнее. Връщайки се в своята земя, Гилгамеш следва указанията на мъдрия човек и намира растението, което възстановява младостта на тези, които го ядат. Но преди да го направи, змия я открадва.

Така царят се връща в земята си с празни ръце, с по-голяма съпричастност към народа си след смъртта на приятеля си и с идеята, че безсмъртието е единственото наследство на боговете.


  1. „Илиада“ и „Одисея“

„Илиада“ е най-старото писмено произведение в западната литература и се смята, че е написано през втората половина на 8 век пр. Н. Е. В., в Йонийска Гърция.

Този текст, който се приписва на Омир, разказва поредица от събития, случили се по време на Троянската война, в която гърците обсаждат този град след отвличането на красивата Елена. Битката в крайна сметка се превръща в универсална конфронтация, в която участват и боговете.

Текстът разказва за яростта на Ахил, гръцки герой, който се чувства обиден от своя командир Агамемнон и решава да се откаже от битката. След заминаването им троянците водят битката. Наред с други събития, троянският герой Хектор причинява почти пълното унищожение на гръцкия флот.

Докато Ахил е далеч от конфронтацията, настъпва и смъртта на най-добрия му приятел Патрокъл, така че героят решава да се върне да се бие и по този начин успява да обърне съдбата на гърците в негова полза.


Одисеята е друга епопея, която също се приписва на Омир. Той разказва за превземането на Троя от гърците и хитростта на Одисей (или Олисей) и дървения кон, с който той заблуждава троянците да влязат в града. Тази работа разказва за завръщането на Улис у дома, след като се е бил във войната в продължение на десет години. Завръщането му на остров Итака, където е носил титлата крал, отнема още десетилетие.

  1. Енеида

От римски произход, Енеида Написана е от Публио Вирджилио Марон (по-известен като Вирджилио) през 1 век пр.н.е. В., поръчана от император Август. Намерението на този император беше да напише творба, която даде митичен произход на империята, започнала с неговото правителство.

Вергилий приема за отправна точка Троянската война и нейното унищожение, за която вече е бил разказан Омир, и я пренаписва, но добавя историята на основаването на Рим, към която той дава нотката на легендарните гръцки митове.

Сюжетът на тази епопея се фокусира върху пътуването на Еней и троянците до Италия и борбите и триумфите, които следват една друга, докато достигнат обещаната земя: Лацио.

Творбата е съставена от дванадесет книги. Първите шест разказа за пътуванията на Еней до Италия, докато втората половина се фокусира върху завоеванията, които се случват в Италия.

  1. Песента на Мио Сид

Песента на Мио Сид Това е първата голяма работа в испанската литература, написана на романски език. Въпреки че се смята за анонимно, поток от специалисти приписва авторството си на Per Abbat, въпреки че други смятат, че това е дело на обикновен копист. Смята се, че Песента на Мио Сид Написана е през първите 1200 години.

Творбата разказва с известни свободи от страна на автора за героичните подвизи през последните години от живота на рицаря на Кастилия Родриго Диас, известен като Кампеадор, от първото му изгнание (през 1081 г.) до смъртта му (през 1099 г.).

Текстът, който се състои от 3735 стиха с различна дължина, разглежда две основни теми. От една страна, заточението и какво трябва да направи Кампеадорът, за да постигне истинска прошка и да си възвърне социалния статус. От друга страна, честта на Сид и семейството му, засилена в края до степен, че дъщерите му се женят за принцовете на Навара и Арагон.

  • Продължете с: Литературни жанрове


Прочетете Днес