Съдържание
- Части от сричката
- Разлики между фонема и сричка
- Брой срички в една дума
- Видове срички
- Прекъсване
- Дифтонг
- Примери за срички
Theсричка това е излъчването на фонеми в едно и също фонично ядро. Това е фонологичното разделение на думата.
Разделянето на думата на срички е важно, тъй като ще зависи от това дали думата е остра, гробова, esdrújula или sobreesdrújula.
Следователно е важно дадена дума да се разделя правилно на срички и за това е от съществено значение да се вземат предвид дифтонга и прекъсването.
Части от сричката
Сричката може да бъде разделена или разделена на различни части: сричковата атака, сричковото ядро и сричковата кода.
- Сричково нападение. Предшества ядрото.
- Сричкови ядро. Точка с най-голям интензитет в рамките на сричката. Винаги е гласна (независимо дали има ударение или не) и най-честите са гласните a, e, o. Гласните i, u (слаби гласни) са по-трудни за идентифициране като сричково ядро, но могат да бъдат така, ако не са придружени от силна гласна (a, e, o).
- Сричкови кода. Това е частта, която е зад сричковото ядро.
Например: Фонемите на думата "pan" са: p - a - n. Буквата "p" в тази дума е сричковата атака, буквата "a" е сричковото ядро, а буквата "n" е сричковата кода.
Нека да видим друг пример:° Сда сеr – тил
Думата е разделена на две срички. Всеки от тях съдържа силабична атака, силабично ядро и силабична кода.
„° С"и"т"са сричкови атаки (разграничени в курсив), "а" и "д" са сричкови ядра (изразени с получер шрифт), докато "r"и"л”Сричкови кодове (диференцирани с подчертаване).
Думата картел е неударена остра дума, така че ударената сричка (силна сричка) е „тел“.
Разлики между фонема и сричка
Фонемата е минималната езикова единица. Фонемата не е същото като писмото. Фонемата е звукът, който артикулира всяка буква. От друга страна, набор от фонеми (две или повече от тях) образуват сричка.
Пример за фонема: t - o - m - a - t - e. Всяка буква е артикулирана от звук и този звук е известен като фонема.
Брой срички в една дума
Според броя на частите или фрагментите, които могат да бъдат разделени на думи, те могат да бъдат класифицирани на:
- Едносрични думи. Не е възможно да ги разделите на срички. Цялата дума е една сричка и се нарича едносрична. Например: слънце, хляб, още, бъдете.
- Двусрични думи. Те могат да бъдат разделени на две срички и затова се наричат двусрични (две срички). Например: ca - ma, cuer - no, puen - te, tren - za
- Трисрични думи. Те могат да бъдат фрагментирани или разделени на три срички. Например: pan - que - que, cua - dra - do, pe - la - do, ter - rre - no
- Четирисрични думи. Те могат да бъдат разделени или разделени на четири части или срички. Например: tri - an - gu - lo, te - le - fo - no, pa - pe - le - ra, e - di - fi - cio
- Петилабични думи. Те могат да бъдат разделени на пет срички. Например: ma - te - mati - cas, en - ci - clo - pe - dia, medi - te - rrá - ne - o
- Може да ви помогне: Едносрични думи
Видове срички
Сричките могат да бъдат тоник (със или без акцент) или ненапрегнат (тези, върху които силата на гласа не пада).
Образуване на ударени срички
Сричките могат да се образуват по различни начини:
- Образуване на сричка от една гласна гласна. Например: "въздух": a - é - re - o.
- Образуване на гласна със съгласна (наричана още проста или пряка сричка). Например: em - ple - a - do.
- Образуване на сричка с повече от една гласна и / или с повече от една съгласна. Например: добър - не.
Прекъсване
Хиатусът е разделянето на две съседни гласни, които образуват различни срички. Може да бъде с ударение или без ударение.
Например: a - é - re - o, ca - os, co - или - di - nar
- Вижте още: Hiato
Дифтонг
Дифтонгът е обединение на две слаби гласни (i, u) или на силна гласна (a, e, o) със слаба гласна (i, u).
В дифтонга съседните гласни се намират в една и съща сричка, освен ако дифтонгът не се счупи или счупи.
Например: mue - la, pue - blo, rui– do
- Вижте повече: Дифтонг
Примери за срички
| A - li - ca - í - do | Дело | Сирене |
| А - пу - ро | Фрус - трация | Доставчик |
| Ба - ррио | Фу - ти - ро | Ri - какво - za |
| Банка | Той - чи - зо | Se - gui - dor |
| Бар - ба | Хо - га - за | Sim - pa - ti - a |
| Яркост | У дома | Диван |
| Бур - бу - ха | На стойност - не | Така че - lem - ne |
| Горещо | In - te - li - gen - cia | Такси |
| Ca - rre - ta | Ko - a - the | Тем - па - не |
| Къща | Свобода | Спокойствие |
| Песен | Понеделник | Количка за колички |
| Умора | Майко | Ти - бъди - ри - а |
| Ce - rra - du - ra | Лъжа | Едно |
| Класически | Лъжец | Върви - гон |
| Страхливец | Черен | Смелост |
| Ко-ма - дре - я | Момче | Видях - li - nis - ta |
| Делфин | Ос - тра | Йе - ма |
| Диамант | Па - ето | За - па - до |
