25 Примери за Асиндетон - Енциклопедия

Съдържание

Примери за изречения с асиндетон

The асиндетон Това е литературна фигура, която предполага пропускане на връзки или връзки между елементите на изречението. Например:

Припадна, смей, ярост
груб, нежен, либерален, неуловим,
насърчаван, смъртоносен, починал, жив,
лоялни, предателски, страхливи и одухотворени.

(Лопе де Вега)

Този стилистичен ресурс се стреми да ускори ритъма на изреченията чрез доброволно пропускане и генерира драматичен ефект, който придава по-голяма изразителна сила и плавност на казаното.

Изтритите връзки и връзки се заменят със запетая, за да се получи пауза между думите.

Асиндетонът е противоположен на полисиндетона, тази литературна фигура, която апелира към използването на ненужни връзки и съюзи за естетически цели.

Вижте също: Риторични фигури

Примери за изречения с асиндетон

Имахме всичко, малко, нищо.
Видях я, усмихнах се, мълчах, избягах.
Минават часовете, дните, месеците, годините.
Пристигнах, пристигнах; Погледнах, погледнах; Усмихнах се, усмихнах се.
Момчетата тичат, играят, бият се.
Пейте, смейте се, мечтайте, елате с мен, успокойте болката ми. (Педро Дел Кастило)
Небето, звездно, осветено, но пусто.
Красива, наивна, весела, но далечна.
Приближавам се, вие се отдалечавате; Гледам те, ти ме игнорираш.
Правителството на хората, от хората, за хората. (Ейбрахам Линкълн)
Обичам те от тук до слънцето, до безкрайността, винаги.
Любов, любов, докато умреш.
На сушата, в дим, в прах, в сянка, в нищо. (Луис де Гонгора)
Дишам, живея, вървя, умирам бавно.
Нашият лидер, смел, силен, но и умен.
Ти върви, аз идвам; забравяш, помня.
Лицата им светнаха, потни, обнадеждени.
Неговото присъствие е мир, тишина, спокойствие; липсата му, празнотата.
Аз се смея, той се смее; Обичам, той нищо.
Ела, види, вици. Аз дойдох видях победих. (Юлий Цезар)
Обичах, плаках, забравих.
Децата плачат, смеят се, спят, мечтаят.
Бягай, тичай, забрави.
Отсъствието му боли, разкрива.
Работете, движете се, разклащайте, за да ядете! Удряйте тази бомба, изпотявайте се, стремете се да хванете въздуха, който трябва да дишате! [...] Колко целомъдрен, колко загадъчен, колко изпълнен със сладка скромност е винаги мързелът на човека! (Густаво Адолфо Бекер)